Стефан Чурешки
Антибългаризмът или безбожието на света

„Питание: Що е най-свето человеку?

Отговор: Верата и народността.

Питание: Спроти верътъ какъв си?

Отговор: Християнин.

Питание: А по народност що си?

Отговор: По народност съм българин.

Питание: Защо?

Отговор: Защо съм роден от татко и майка българе и говорам (сборувам) български.

Питание: Не бидвит ли да си изменит човек верътъ и народносттъ?

Отговор: Има такива людийе, що се изменват верътъ и народносттъ туку тийе чинят най-тежък грех; таквите людийе ся имает от светът за предатели. Тийе никому не съ мили, ами секой ги мразит и ненавиждат, затова яз никога не ке простъ да ми поминит такво нещо в умът ми и всекога ке ся мъчйъ да свестявам такви изумени людийе.“


Кузман Шапкарев, „Вера и народност“, четиво из „Българский буквар“, 1868, В: Документи и материали за историята на българския народ, С., 1969, с.154

Сериозният ни проблем след Освобождението от турско робство е проблемът с оцеляването на българската нация. Този въпрос е сериозно повдигнат от модерността, която за българите е катастрофична. Затова тук ще направим преглед на историческото обяснение защо се случиха катастрофите през ХХ век. Основният проблем идва от Възраждането. След Освобождението от турско робство ние изменяме на дефиницията на българщината, дадено от Йордан хаджи Константинов-Джинот, която е единствената сериозна културна дефиниция на българското заедно с дефиницията на Кузман Шапкарев, двама македонски българи. Проблемите ни идват от факта, че българите не разработват сериозна национална философия, въз основа на интерпретация на казаното в старобългарската литература и въз основа на разпространено сред тълкувание на житейската философия в Евангелието в съчетание с народната мъдрост и с историческия опит, който имаме като уникален народ. Нашият Университет е създаден след Освобождението и то от европейски академици, които или не са православни, или не са вярващи. Онова, заради което сме приели православието от Византия — отказът на папата да ни даде книги на нашия език и наша йерархия от духовници се проиграва с навлизането на чужди специализанти, които освен че не знаят нищо за българското на всичко отгоре са и противници на православната и славянската идея, която заедно с интерпретацията на национално-историческия спомен е стълб на нашата претенция да имаме резервирано място в свода на световната цивилизация. Българските модерни дейци са много слабо подготвени философски, което обяснява защо политиците ни са келемета, които освен от техника за бита и от конспиративно трупане на пари от друго не разбират. Всъщност нашата битка срещу Византия и после срещу турците, а и срещу кръстоносците се заключава в запазването на нашата автентичност, заради която съществува държавата и институциите. Защото богатство без да служи на културна идея е източник на разврат, както се вижда от делата на сегашните богаташи, които нямат чувство за мисия, за национална идея и за велик идеал, на който да служат техните пари. Но коренът на проблемите ни идва от състоянието на интелигенцията и на духовенството, които като най-важните референтни групи на обществото са слабо подготвени със съзнанието на историческа мисия на българския народ, в която да участваме на страната на доброто, както го разпознава народната ни култура и автентичния ни исторически опит. Всъщност загадката на българската история, за което си струва да се бие камбаната в областта на медиите, художествените изкуства, науката и масовото знание не е античната археология, която е гръколатинска, нехристиянска и добългарска на Балканите, а това как сме успели да се запазим като нация в полето на висшите идеи след като сме малък народ и сме били под политическото робство на турците и духовното робство на гърците. Властта на исляма и византинизмът на Гръцката патриаршия не са успели да разбият нашите цивилизационни критерии, чрез които ние сме разпознавали небългарското от българското и сме давали дефиниция на българщината, която е световен културен факт, а не е фолклорен атракцион из увеселителни заведения. Фактически нашият проблем е, че ние не сме излъчили световен автор в областта на философията, изкуствата и масовото знание, който да разкаже нашата епопея като народ, който оцелява не заради социално-икономически програми на новия световен ред, заради защитата на истината и доброто, които разпознаваме освен с практически и с метафизически категории, поради което сме мразени от силните на деня, които нямат нашия ум, чисто чувство и високо достойнство. Затова нашият проблем през модерността е научен и религиозен и може да се каже, че заради недалновидната система на образование, където българознанието не е фундамент на хуманитарните дисциплини ние ставаме целокупно еничари на чужда философия, която не е българска по дефиницията на трите пояса на нашата кауза, а именно православие, славянска идея национална автентичност, т.е. висша способност за тълкувание на свещени текстове и пророческо-месианско съпреживяване на битието. Пророческото начало и способността за тълкувание на текстовете са нашата сила, която не е поставена като фундамент на модерността, поради което ние се проваляме. През модерността е забранено с всички средства на научната и политическата цензура ние да се занимаване с фундаментални въпроси на битието, което личи от сегашната социална архитектура, в която дълбинният философ, теоретичният учен и фундаменталната мъдрост са икономически дискриминирани за сметка на повърхностно развлекателни дейности като спорта, музиката и ширпотребата. Една чистачка в банка взима повече пари от националния ни академичен хуманитарист, което означава че днес латинизацията и технологизацията искат да ни откажат от нашето послание към света, за което говореше покойната пророчица Ванга. Такава агресия на злото срещу българите, която ни счита за социално-биологически единици, а не за Божии подобия ние не познаваме в нашата история и затова покойният професор Тончо Жечев казваше, че това нечувано предизвикателство трябва да намери своя нечуван отговор. Това обаче няма да се случи ако децата на богатите и властимащите учат чужда философия, чужди езици без да са научили из основи старобългарския и българския език и без да познават православното богословие и българските религиозно-пророчески книги. Нашият познавателен и хуманен проблем през модерността трябва да бъде решен мащабно и перспективно като на отличниците в българското училище бъде даден шанс по културни съображения, наместо да издигаме двойкаджиите по социално-икономически интереси.

Но проблемът ние в отношението между образование и религиозна нагласа, която дефинира величието на големите нации. Фактът, че най-силно развитата технически държава — Германия има най-силна философия и богословие сравнено с другите държави, показва кое всъщност е локомотивът на общественото развитие и кои критерии могат да бъдат санкция за обществения процес. Затова нашата борба се състои в научно-духовна еманципация на основата на нашето занимание с фундаментални и високо теоретични проблеми в които логиката и способността да разпознаваш кодовете на битието трябва да се основни дисциплини. Иначе ставаме подвластни на частични и несъществени интерпретации на битието, чрез които изкривяваме съзнанието си и губим душите си, а след това като вечни ученици на не български идеи ще загубим и собствеността си. Философията на българското Възраждане показва, че ние сме станали богати и свободни след като сме превзели Църквата от елинизма, който толкова харесва на сегашния папа и след като сме създали български училища, като сме изгонили чуждите пропаганди. Затова научно-философският въпрос е основен за нас. Тясното специализиране в науката, както е станало след Освобождението, не позволява на българската интелигенция, която е идеен конструктор на битието на всяка нация да създаде мащабен и перспективен идеен хоризонт, който да структурира обществените ценности и да създаде идейна база на философията на българската политика във вътрешно и външнодържавно отношение. Българското образование през модерността не взима мерки да се създаде световен свод на идеалистични ценности във философията на образованието, изразена като структура на методическо обучение, съдържание на материала по хуманитарни науки и като перспективна интелектуално-емоционална постройка на въздействие в сътрудничество с положителните хуманни ценности на християнството и на хуманния здрав разум и положително емоционално въздействие на личността. Това обстоятелство, защото образованието, т.е. житейската логика, емоционалното съпреживяване на света и мотивът на човешката дейност, е най-важното, води до обстоятелството че в България нахлуват всякакви учения и философии, които отродяват българите от завета на дедите им и по този начин ги дебългаризират в ментално и емоционално отношение. Най-масовият антибългаризъм е критиката срещу българския манталитет, който често се чува най-вече от страна на недообразовани или нечестни хора. А нашият манталитет е рицарски и високо хуманен по силата на философията на българската история, в която човеколюбието и честността са водещи директиви на държавата, не и технологизацията, защото едни бандит с компютър и висше образование е по-опасен от бедния светец — това е поука от нашето минало, която ние не сме разработили. Опасното не е атомната бомба, а разумът и моралът, който я управлява. Това обстоятелство ние не сме го отчели след Освобождението. Единствената класна подготовка в България след Освобождението от турско робство се дава на военните, но тяхната идея за национално обединение е разлъчена от идеята за кръстоносна мисия, която българския народ е защитавал през вековете съвсем осъзнато и заради която мисия Бог ни е запазил през изпитанията на времето. Този пропуск, както и факта, че творците на националната идеология от XIX век са неподготвени философски в сравнение с дейците на немската национална идеология, а са и хора на физическата саморазправа доведе до обстоятелството, че в България се разбърка из основи естествения обществен ред, построен върху защитата на идеалистични ценности. Вярата в Бога и идеализмът липсват всецяло на българската интелигенция, която се модернизира, т.е. латинизира и дехристиянизира след Освобождението от турско робство, в това число и съсловието на духовенството, което през модерността изменя на Евангелската си мисия и става предмет на политически и икономически поръчки от влиятелна светска висша класа, която е възпитана да мисли и да чувства от чужди образователни центрове с детайлизирани философски възгледи върху битието. Така народната мъдрост и националната ни философия, изразена чрез пословиците и поговорките, както и в автентичните текстове на старобългарската литература и в мотивацията на действия на независимите български управници до модернизацията бива забравена, а на нейно място идват чужди философии и примери за начин на живот, които отродяват българина. Това е проблемът за антибългаризма през модерността. Всъщност, казано с историко-философски език това е проблемът ни през всички векове. Ние като потомци на славните антични скити не сме приемали елинистическата философска и религиозна идеология както пише Херодот за царските скити, които са античните предци на прабългарите. Това упорство на скитската идеология и религия продължава до Покръстването, което обяснява идеологически борбата ни с Византия. Ние с Византия се борим защото сме искали да бъдем културно-философска алтернатива на гръкоримската езическа култура и на християнството, като официална идеология на Византия, която чрез религията е искала да ни грецизира, т.е. да ни отнеме правото на културна-философска интерпретация на битието, която е алтернатива на римската и елинската идея, заради която всъщност са съществували републиканско-демократичните режими през Античността. Затова философията на нашите нескончаеми войни с Византия и с латинството е философия на религиозно-философската дефиниция на понятието „българин“, което се вижда ясно изразено в надписа на владетеля Персиян от Филипи. Там българин е религиозно-философско понятие, което се противопоставя на християнин. Тази религиозно-философска и културна обосновка на българите, които са антични наследници на скитските съюзници на Александър Македонски, затова са се стремели към Македония, се променя след решението на св. цар Борис I. Причината за неговото решение е убедеността в истинността на християнския Бог, а не някакви политически или икономически интриги, които не са свойствени за българския рицарски манталитет като траен фактор в българската народопсихология. Ние може да сме били селяни, когато сме били под робство, но не сме далавераджии и шоумени по манталитет, каквито иска да ни направи модерната културна философия, която е реновация на елинистическата мъдрост през езичеството. Това нещо самостоятелните и свободни българи през вековете са го знаели много добре, както и обстоятелството, че от културно-философската еманципация на нацията в полето на идеи в света зависи нейното успешно съществуване. Затова след Покръстването, за да бъдем самостоятелни, ние искаме славянски духовници и учители, които да ни еманципират в света на религиите и философските учения, защото от тях зависи всичко в битието на нацията. Фактически автентичната философия на българския език, защото езиковостта през модерността е крайна мяра на философията изобщо е дълбоко религиозна — нещо, което ние сме забравили, а атеистите и антибългаристите днес не искат да ни го признаят и изследват всякакви диалектни форми на езика, само не и религиозни я смисъл на структуроопределящите фактори в мисленето на българина чрез ключовите представи и понятия на свещения български език. А политиката, културата и икономиката се ръководят от идеите в религията, митологията и философията, разяснени чрез философията на езика, която у нас е дълбоко християнска и ние описваме категориите на битието чрез християнски представи преди нашата интелигенция да се латинизира. Езикът и религията предопределят всичко, което се случва с отделния индивид и с нацията, поради което българите, които са познавали всички известни религии на света, включая мюсюлманството и юдаизма, са предпочели християнството, като вероятно в Библията са се разпознавали като скити, както ни наричат и византийците в своите хроники. Изборът на цариградската цезаропапия е продиктувана от факта, че ние искаме да сме независими в религиозно отношение, което продължава в следващите векове с искане за собствени епископи и славянски език в литургията, когато сме под робство. Робството у нас не е социално-икономическо дефинирано, а е културно-философско робство. Днес заради оптиката на западните философи ние преминаваме към културно-философско робство посредством социално-икономически натиск, който прецедент беше заложен в социално-политическата философия на модерността, дошла не заради оригинални български приноси във философията на атеизма и изкривеното човешко съзнание въз основа на правенето на генерални житейски обобщения въз основата на частичен и непълен исторически опит а чрез изкушението ние да имаме по-добър бит за сметка на това да не се занимаваме с големите въпроси на битието, от което занимание са се плашели византийците и латинците през вековете. Никакви евтини сметки за имоти и за пари не бяха в основата на истинския български културен протест срещу атеистично-меркантилната философия на модерността, а съзнанието че ние губим бойния си дух, светостта си и способността си за вселенски пророчества и тълкувание на свещените книги, заради която загуба Бог ни изпрати и Ванга.