Загрузка...

Дейвид Балдачи
Абсолютна власт

На Мишел, моята най-скъпа приятелка, любеща съпруга и помощничка, без която мечтата ми да напиша тази книга би ди останала само проблясък в уморен взор.

На майка ми и баща ми — те направиха за мен всичко, на което са способни едни родители.

На брат ми и сестра ми, толкова толерантни към най-малкия, когото и сега винаги подкрепят.

Абсолютната власт корумпира абсолютно.

Лорд Актън

1

Плавно спря с изгасени фарове и отпусна ръце върху волана. Няколко последни камъчета от чакълената настилка отхвръкнаха изпод гумите и сетне настана тишина. Изчака две-три минути и извади стар, но добър бинокъл за нощно виждане. Къщата постепенно се открои на фокус. Той се намести уверено на седалката. Погледна раницата, захвърлена на съседната седалка. Макар и поизносено, купето беше чисто.

Самият автомобил бе краден — от най-невероятното място на света.

Огледалото за обратно виждане бе окичено с две миниатюрни палмички. Видът им го изпълни с мрачно задоволство. Скоро и той можеше да се озове в страната на палмите. Тишина, синева, кристална вода, седефени залези и излежаване до късно… Но сега трябваше да слезе от автомобила. Време бе. Не му се случваше за първи път, ала никога преди не се беше чувствал толкова уверен.

Шейсет и шест годишният Лутър Уитни отговаряше на условията за социална издръжка и притежаваше пенсионна карта. Повечето му връстници се бяха отдали на втората си кариера — дядовци, които бавеха внучета или отмаряха на меките кресла, далеч от житейската врява.

Лутър бе посветил целия си живот на една-единствена кариера — кражби с взлом. Нахълтваше в чужди домове и кантори по тъмно, както сега, и отмъкваше толкова вещи, колкото можеше да носи, без да се пресилва.

Макар и да не бе чист пред закона, Лутър никога не бе вадил оръжие в пристъп на гняв или страх. Единственото изключение бе участието му в онази безкрайно объркваща война на границата между Южна и Северна Корея. Що се отнася до юмруците, беше пораздал някой и друг, но само из кръчмите, и то с цел самозащита от пийналите куражлии.

Лутър следваше един основен принцип при подбора на мястото за кражба — обираше имуществото на онези, за които загубата би била като ухапване от бълха. Той самият не виждаше никаква разлика между своя занаят и препитанието на армиите изнудвачи, които подмамваха богаташите да пилеят пари за безполезни неща.

Бе прекарал немалка част от живота си по затворите на Източното крайбрежие. Три обвинения в углавни престъпления, предявени към него в три различни щата, висяха като камък на шията му. Не една и две години бяха откъснати принудително от живота му. Извънредно важни години. Както и да е, тепърва нищо не можеше да промени.

Уменията му даваха сериозно основание да се надява, че не би последвала четвърта присъда. Не бе трудно да предвиди последствията от един възможен провал — още двайсет години зад решетките. А на неговата възраст двайсет години затвор бяха равносилни на смъртно наказание. По-добре да седне на електрическия стол, където пращаха най-върлите престъпници на Вирджиния. Повечето граждани на този исторически щат имаха страх от Бога. Техните религиозни убеждения почиваха на принципа, че справедливото наказание изисква абсолютно възмездие. Нареждаха се на едно от първите места по броя на смъртни наказания. Палмата на първенството принадлежеше на Тексас и Флорида, където се вихреха същите морализаторски страсти. Но за една нищо и никаква кражба с взлом не пращаха на електрическия стол. Дори и добродетелните вирджинци имаха предел на гнева си.

Въпреки огромния риск не можеше да откъсне поглед от къщата. Та тя бе истински палат! Очарова го още преди няколко месеца. Тази вечер трябваше да осъществи своята идея фикс.

Мидълтън, Вирджиния. На четирийсет и пет минути западно от Вашингтон. Огромни къщи, задължителни ягуари и породисти коне, чиято цена би могла да изхранва в продължение на година обитателите на цял един жилищен блок в някой беден квартал. Именията по тези места предлагаха достатъчно простор и разкош, за да оправдаят причудливите си названия. Той си бе набелязал „Медният грош“. Каква ирония!

Възбудата, която съпътстваше всяко едно от начинанията му, бе невероятно усещане. Може би играчът на бейзбол, втурнал се към базата, изпитва подобно чувство. Публиката е на крака, петдесет хиляди чифта очи са приковани в него, всичко се е концентрирало в едно кожено кълбо. Следва победният замах с бухалката.

Напрегнал взор, Лутър внимателно разгледа околността. Някоя и друга светулка му намигна в тъмнината. Беше съвършено сам. Заслуша се в извивките на цикадите. Скоро престана да ги чува. Нестройният им хор бе нещо обичайно по тези места.

Подкара колата и сви по късия черен път, който отвеждаше до гъстата гора. Бе покрил прошарената си коса с черна плетена шапка. Лицето му бе намазано с тъмен маскировъчен крем. Открояваха се само спокойните му зелени очи. Тялото му бе стегнато и гъвкаво както на младини. Все още приличаше на някогашния щурмовак. Слезе от колата.

Клекна зад едно дърво и огледа целта си. Подобно на много други имения в провинцията, които не бяха действащи ферми или конюшни, и това имаше само една огромна порта с орнаменти от ковано желязо, придържана от две тухлени колони, но нямаше ограда. Имението бе достъпно и откъм пътя, и откъм гората. Лутър приближи откъм гората.

Трябваха му две-три минути, за да стигне царевичната нива край къщата. Собственикът очевидно нямаше нужда да обработва земя, но бе решил да се вживее някак в ролята на земеделец. За Лутър нивата бе добре дошла, тъй като му осигуряваше прикритие почти до входната врата.

Поизчака малко и се шмугна в гъстия царевичак.

Земята бе очистена от камъни и съчки, тъй че маратонките му не издаваха никакъв шум — това бе много важно, защото тук и най-тихото изпращяване отекваше силно. Бе приковал поглед напред. Подбираше пътя си умело. Справяше се ловко с грапавините. Нощният въздух бе приятно хладен след душния летен ден. Въпреки това бе достатъчно топъл, за да не се вижда дъхът. Знае ли човек дали някой страдащ от безсъние нервак не би забелязал миниатюрните кълбета, които биха се откроили при студ!

През последния месец Лутър бе засякъл на няколко пъти колко време ще му е необходимо. При предишните си тренировъчни опити бе спирал в края на царевичната нива, до пътеката покрай къщата. Бе премислил всичко до най-малката подробност. Планът му за действие се състоеше от точно премерени крачки, изчакване и следващо придвижване напред.

Сви се близо до входа. Огледа се. Не биваше да избързва. Слава богу, че не се усещаше присъствието на куче. Колкото и да си пъргав, не можеш надбяга куче. Лутър се плашеше повече от лая, отколкото от бързината на животното. Нямаше и следа от система за външен обзор. Този факт сигурно се дължеше на вероятността за безброй фалшиви тревоги, които можеха да предизвикат катеричките, елените и миещите мечки наоколо. Лутър знаеше, че скоро му предстои по-тежката задача да се справи за трийсет и три секунди с алармената система на дома, изработена по последна дума на техниката. Предвиденото време включваше и десетте секунди за прекъсване на контролното табло.

Частният патрул бе минал на обичайната си обиколка преди трийсет минути. Охранителите трябваше да прекосяват сектора си на всеки час, като избягват да се придържат към точно установени времеви интервали. Въпреки това Лутър бе наблюдавал имението достатъчно дълго, за да изучи навиците им. Можеше да разчита поне на четирийсет и пет минути до следващата им обиколка, но би се справил далеч по-скоро.

Къщата бе обградена от гъсти, разклонени храсти — мечтата на крадеца! Лутър огледа прозорците един по един. Пълен мрак и тишина. Преди два дни караваната с господарите и персонала бе потеглила триумфално на юг. Лутър познаваше визуално всички обитатели на имението. Бяха заминали до един. Най-близката къща се намираше на близо три километра разстояние.

Пое си дълбоко въздух. Бе изготвил много подробен план за действие, но лошото в неговия занаят бе, че никога не можеш да предвидиш всичко.

Разхлаби ремъците на раницата си, излезе от царевичака, прекоси моравата с дълги, отмерени крачки и се озова пред входната врата от масивно дърво. Рамката бе стоманена, а заключващият механизъм — от най-надеждните. Това обаче не притесняваше Лутър ни най-малко.

Той извади дубликат на ключа и го пъхна в ключалката, но не го превъртя.